Отвъд разумно съмнение

Нашето небесно жилище

1 Защото знаем, че ако шатърът, който е нашият земен дом, се разруши, ние имаме сграда от Бога, дом неръкотворен, вечен на небесата. 2 Защото в тази шатра ние стенем, копнеейки да облечем небесното си жилище, 3 ако наистина, като я облечем, не се намерим голи. 4 Защото, докато сме все още в тази шатра, ние стенем, обременени – не за да се съблечем, а за да бъдем допълнително облечени, така че това, което е смъртно, да бъде погълнато от живота. 5 Този, който ни е подготвил за това, е Бог, който ни е дал Духа като гаранция.

6 Така че винаги сме смели. Ние знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме далеч от Господа, 7 защото ходим с вяра, а не с виждане. 8Да, смели сме и предпочитаме да сме далеч от тялото и да сме у дома с Господа. 9 Така че независимо дали сме у дома или навън, ние си поставяме за цел да му угодим. 10 Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да може всеки да получи дължимото за това, което е сторил в тялото, било то добро или зло.